Ресурсни учители
Във всички училища и детски градини от област Монтана с децата и учениците със специални образователни потребности, за които е препоръчана допълнителна подкрепа под формата на ресурсно обучение, задължително работят ресурсни учители. Съгласно Закона за предучилищното и училищното образование учебните заведения назначават ресурсен учител, а при липса на такава възможност, изискват този специалист от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование или от друга институция, лицензирана да предоставя образователни услуги на деца или ученици с увреждания.
Ресурсният учител помага на своите колеги, като поднася учебното съдържание, адаптирано към индивидуалните възможности на всяко дете с увреждания. За целта се използват както обичайни, така и нетипични за традиционното обучение методи. Ресурсният учител често е не само преподавател, но и родител и приятел. Важното е децата и учениците, които се нуждаят от допълнителна подкрепа, да постигнат това, което е по силите им, да се чувстват уверени и да се приобщят оптимално в училищната среда.
Ресурсните учители работят индивидуално и групово с децата и учениците със специални образователни потребности, подпомагат ги по един или по повече учебни предмети. Броят на часовете, учебните единици и методите за допълнителна подкрепа се уточняват в плана за подкрепа на всяко дете, нуждаещо се от допълнителна подкрепа.
Психолози
Психолозите работят с деца и ученици със специални образователни потребности по места – в училищата и детските градини в областта. Те могат да са част от съответния педагогически колектив или да бъдат предоставени на учебното заведение от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование или от друга институция, лицензирана да предоставя социални услуги на деца.
На децата и учениците се оказва помощ при регулиране на емоциите, чувствата и поведението в процеса на взаимодействие с околните. Работи се и за развитието на паметта, на основните мисловни операции, за повишаване концентрацията и устойчивостта на вниманието.
Психолозите осъществяват и консултативна дейност с родители, учители и ученици. В психологичния кабинет в Регионалния център се провежда и биофийдбек невротренинг – специфичен метод за контрол върху мозъчната активност. По време на тренинга детето се научава да контролира дейността на мозъка си чрез обратна връзка, осъществявана под формата на видеоигра. С всеки ученик се работи по индивидуална програма, като целта е да се постигне положителна промяна в поведението – развитие на комуникативните умения, намаляване на агресията, повишаване на концентрацията.
Логопеди
Основна цел на логопедичната дейност е да проучва, диагностицира, коригира и подпомага децата с езиково-говорни нарушения за адаптирането им към социалните и културни позиции в обществото. В заниманията си логопедът целенасочено и ефективно прилага научнообосновани и практически проверени методи за профилактика и преодоляване на речевите отклонения.
Задачите на логопеда са: да открива и диагностицира деца и ученици с езиково–говорни и комуникативни нарушения в по-ранен етап от развитието им; да анализира структурата на отделните речеви нарушения при деца и ученици със специални образователни потребности и влиянието им върху общото психично развитие и социална интеграция; да изработва методи и похвати за корекция на езиково-говорните нарушения, съобразени с индивидуалните умения, потребности и интереси на всяко дете и ученик със специални образователни потребности.
Учениците със специални образователни потребности, нуждаещи се от специализирана логопедична помощ са разделени на няколко групи и с тях се работи индивидуално и групово в учебните заведения по места. Логопедът може да е част от съответния педагогически колектив или да бъде предоставен на учебното заведение от Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование или от друга институция, лицензирана да предоставя социални услуги на деца. В началото на учебната година се провежда входяща диагностика и през годината с всяко дете се работи по определен график за логопедична работа.
При учениците с генерализирани разстройства, които не са развили експресивната си реч се търси развитие на пасивния речников фонд.
При децата с нарушен слух или с кохлеарен инплант се работи за формиране на правилно речево дишане, за темп и ритъм, за възприемане на неречеви сигнали, за изграждане на умения за точно отчитане на думи, фрази и изречения.
При учениците с дисграфични и дислексични нарушения в областта на четенето и писането се изпълняват практически задачи и упражнения за диференциране на звукове и букви, на букви и цифри, за откриване на сходни по акустико-артикулационен белег букви.
Учител на деца с нарушено зрение
Учениците със затруднено зрение се подпомагат от специалния педагог по общообразователните предмети на брайлов или на уголемен плоско-печатен шрифт – в зависимост от зрителните им затруднения. Провеждат се и занятия по предметите брайлово ограмотяване, полезни умения, ориентиране и мобилност и зрително подпомагане.
Ограмотяването на брайл е нужно за четивната и писмената дейност на частично виждащите, на учениците с тотална слепота и на тези с перцепция на светлината.
Предметът полезни умения формира общопознавателни, всекидневни и социални умения, осигуряващи на учениците с нарушено зрение самостоятелен и независим живот в обществото.
Обучението по предмета ориентиране и мобилност е свързано с формирането на добри пространствени представи, както за положението на зрително затруднения ученик в пространството, така и за ориентацията му сред околните предмети. Работи се за овладяване на основните техники за самостоятелно придвижване, придвижване с виждащ водач, с бял бастун или с електронни помощни средства, използване на ориентири за придвижване в пространството.
Зрителното подпомагане изгражда умения за оптимално използване на слабото зрение и за подобряване на зрителната ефективност.
С учениците се работи два, три или четири часа в седмицата в зависимост от нуждите и възрастта на всеки от тях.
В кабинета и в учебните заведения се провеждат консултации с учителите и родителите на децата с нарушено зрение относно обучението им по общообразователните предмети, начина на изпитване, оценяване и проверка на писмените им работи.
Рехабилитатор на слуха и говора
Системната слухово - речева рехабилитация е ключова за децата с увреден слух. Тя подпомага развитието на слуховите възприятия и езиково - речевите възможности. У децата се формират умения за детекция и дискриминация на звукови стимули от средата и реч. Научават се да слушат с насочено внимание, да разбират и продуцират речеви модели. Речникът се обогатява тематично. Работи се за развитие на фразова реч и образуване на правилни граматически конструкции. Развива се диалогичната реч и уменията за разгърнато самостоятелно изказване, обогатява се речниковия фонд с нови думи и понятия. Подпомага се ограмотителния процес и развитието на четивни и писмени умения. Работи се за постановка, корекция и автоматизация на говорни звукове, за правилна артикулация на думи и фрази, постигане на ясно произношение в свързана речева продукция.
Сензорен и ерготерапевт
При сензорно-интегративната терапия в специално подготвена за целта среда на детето се дава възможност да трупа богат сетивен опит, който то осмисля, като се акцентира на вестибуларния, проприоцептивния и тактилния опит. С помощта на терапевта детето стига до успех, който от своя страна развива самочувствието и самостоятелността му. Това е необходимо, за да се постигне оптимална мотивация, водеща от своя страна до подобряване на учебните резултати. Терапията е съобразена с индивидуалните възможности на всяко дете и е ориентирана към неговите потребности.
Цел на терапията е да се постигне добро възприятие, преработка на собствените възприятия, на равновесието и на тактилните усещания, както и на всички други сетива, което е база за пълноценно учене. Стимулите подпомагат детето да работи активно, да изследва света и да оформя една зряла и ефективна организация на процесите в централната нервна система. Целта на мултисензорната терапия е детето да натрупа богат сензорен опит и съобразно възможностите си да го обработи и да реагира адекватно на стимулацията с двигателна реакция, емоция, изказ. Полезното в случая е, че сетивните въздействия развиват мозъчната дейност и нейните функции, отговорни за качества като внимание, концентрация, памет, емоции и възможност за обучение. Опознаването на средата в сензорната стая е важно за развиване на личния опит и потенциал на детето, където то изучава и изследва чрез сетивата в процеса на игра. В тази обстановка на детето се дава възможност да разбира по-лесно речта и да развива комуникативните си умения по естествен начин. Свободата на движение подобрява фините умения и води до по-добра координация на движенията. Постига се пространствена ориентация, което предполага повече самостоятелност и гъвкавост в ежедневните дейности. Терапевтичната среда е подготвена, така че да бъде забавна за детето, което може да експериментира и изобретява своето желание за игра. Тя позволява на детето да заяви себе си в специфично пространство, превръщайки го в ръководител на случващото се, а не в прицел на случайни и самоцелни интервенции.
Ерготерапията подпомага цялостното развитие на децата. Формира умения, затвърдява навици за самообслужване, тренира сензорните стимули, способства адаптирането на средата към нуждите на децата. Ерготерапевтичните програми изграждат вътрешна мотивация, активност и максимално възможна самостоятелност. Подобрява се качеството на живот на индивида, постига се чувството на здраве и благополучие. В края на ерготерапевтичните сесии се наблюдава оптимизиране на дейността, базирана на дейностния подход към всеки клиент. Постигането на желаните терапевтични ефекти е съвкупност от индивидуално-личностовите и професионални умения между терапевта и клиента.