Ерготерапевтът изследва и повлиява на целия спектър от дейности, които може да изпълнява едно дете в училище – както самообслужване, достъп и учене, така и моментите на преход между дейностите, времето за почивка, игрите и комуникацията с връстниците и учителите. При пряката си работа с детето ерготерапевтът работи в тясно  сътрудничество със самото дете и с родителите му. Прието е детето да дава насока на терапията, а ерготерапевтът да партнира и да го подкрепя. При работа с деца често „клиентът” е не само детето, а и родителят, затова мнението на родителя непрекъснато се търси и взема предвид. По своята същност ерготерапвтичният подход е холистичен, тъй като изследва и предлага решения в три направления – развитие на уменията на личността, подходящо адаптиране на средата и модифициране на дейността.